побурлачити
дієсл. док. виду (що зробити?); неперех.
Дієприслівникова форма: побурлачивши
.. побурлачити
Источник:
Украинско-русский словарь
на Gufo.me
дієсл. док. виду (що зробити?); неперех.
Дієприслівникова форма: побурлачивши
.. побурлачити