срывать(ся)
1. срывать(ся) 1 — с/рыв/а́/ть¹(ся)¹ (от со/рв/а́/ть).
2. срывать(ся) 2 — с/ры/ва́/ть²(ся)² (от с/ры/ть).
Морфемно-орфографический словарь Тихонова1. срывать(ся) 1 — с/рыв/а́/ть¹(ся)¹ (от со/рв/а́/ть).
2. срывать(ся) 2 — с/ры/ва́/ть²(ся)² (от с/ры/ть).
Морфемно-орфографический словарь Тихонова