разрядить(ся)
1. разрядить(ся) 1 — раз/ряд/и́/ть¹(ся)¹ [разодеть(ся)].
2. разрядить(ся) 2 — раз/ряд/и́/ть²(ся)² [лишить(ся) заряда] [ср.: за/ряд/и́/ть].
Морфемно-орфографический словарь Тихонова1. разрядить(ся) 1 — раз/ряд/и́/ть¹(ся)¹ [разодеть(ся)].
2. разрядить(ся) 2 — раз/ряд/и́/ть²(ся)² [лишить(ся) заряда] [ср.: за/ряд/и́/ть].
Морфемно-орфографический словарь Тихонова